Човек и добре да живее все някога трябва да се научи да готви…

Аз твърде дълго отлагах този момент, но ето днес – о, чудо! Запретнах ръкави и сготвих една лесна индийска манджа – aloo ghobi (картофи с карфиол).

Ето рецептата за който иска да опита:

Продукти:

Един средно голям „букет“ карфиол ; 4 картофа; 1 глава лук;  2-3 скилидки чесън ; 2 чаени лъжици канела ; 1/2 ч.л куркума; 2 ч.л. лют червен пипер; 1 ч.л кориандър, 1 с.л джинджифил, 1-2 с.л мазнина.

Нарежете лука и картофите. В дълбок съд с добре загрята мазнина запържете лука до златисто. Прибавете нарязаните на кубчета картофи, чесъна и джинджифила. Захлупете съда и разбърквайте от време на време. Когато картофите се позадушат (след около 10 минути) , добавете карфиола и останалите подправки. Оставете още 7-8 минути на средно силен огън като разбърквате от време на време. Готово 🙂

Малко е люта манджичката, но пък вкусна. Може да се комбинира с басмати ориз или да се хапва така.

Да ви е сладко. Следващия път ще сготвя подсладен ориз по Кашмирски 😉

Липсват ми истинските хартиени писма…

Някой да има същия проблем?

А някой да има време и желание да пише на хартия? 🙂

Тези дни изникват образи от миналото. Уж забравени и загубени, а пак са там, карат ме да се усмихвам и правят пролетния ден леко носталгичен.

Читалище „Искра“ във Велико Търново, където имаше кино и съвсем смътно си спомням че гледахме някакъв филм за резервата Серенгети. После читалището стана търговски център, понастоящем със западащи функции.

В центъра на Плевен изненадващо откривам този надпис от соц-времето. Удивително как се е запазил повече от 20 години съвсем непокътнат 🙂

Отново Плевен. Харесвам паркове с разхвърляни из тях скулптури. Май вече не ги правят така…(ако изобщо някой прави паркове).