Какво знаете за Индия?
Повечето ми познати ме питат за точно три неща -Тадж Махал, Кама Сутра и бедността по улиците.
А вие какво бихте искали да знаете? Питайте 🙂 Може пък да мога да ви отговоря:)
За нея…
днес тя е сама…за пръв път от доста време. без хора наоколо, които влизат-излизат от стаята, пускат музика, крещят. и не разбират как някой може да остане сам в събота вечер просто защото предпочита своята компания пред задимения и наблъскан с потни тела клуб
сутринта се протяга като котка на слънце…кой е измислил ранното ставане изобщо? прави си кафе и слуша музика – странна, дълбока и успокояваща като люлчина песен. сънят бавно се отлепя от кожата и се свива под възглавницата
после срещата с червените обувки. тя не е маниачка на тема обувки…но с тези беше любов от пръв поглед…
обядва с прясно изпечени кроасани – цяло съкровище по тези географски ширини 🙂
минутите не бързат…денят не иска да си отиде…
и на него му е светло и хубаво
Добре дошли в Gurgaon
След като съм в Индия вече повече от 8 месеца, май е време да ви покажа къде живея…Единствената причина да не го направя досега е…че просто Гургаон е ужасно място, където на никого не пожелавам да живее.
И все пак вижте. Какво се случва, когато всичко бъде оставено в ръцете на строителните предприемачи.
***
Имало едно време едно селце в индийската провинция Хариана, наречено Гургаон. Пусто, неприветливо място, кръстосвано от най-различни хайдуци…Докато един ден тук не стъпил кракът на „ДЛФ Билдинг“…
Скоро след това пустото поле се превърнало в огромна строителна площадка. Офиси, жилища, молове, изкопи, кранове, багери, прах, мръсотия, строителни работници, пак прах, кабели, тръби, работници. Все повече пари и все по-малко дървета. Все по-високи сгради и все по-малко небе.
Вижте сами…
Всичко изглежда хубаво и зелено…Но не се лъжете…това са само няколко квадратни метра пред офиса ни. Понеже е един от малкото офиси със зеленина отпред се нарича „Cyber Greens“
Ето в такива прекрасни беттони блокчета живеят заможните индийци в Гургаон.
Както можете да се досетите, Гургаон е смесица от архитектурни стилове и шантави приумици на луди архитекти. Като тази странна готическа сграда например.
Строежите са навсякъде където се обърнеш. И са толкова огромни, че ако продължават така да строят, скоро ще закрият слънцето 😦
Ах да…да не забравяме и моловете. Храмовете на Гургаон. Единственото място, където можеш да прекараш времето си през уикиенда. На разстояние колкото от Попа до пл „Народно събрание“ се помещават 8 мола.
И няма почти никакви дървета. Нито паркове.
Ако знаете как си мечтая да седна в градинката на „Седмочисленици“ …или в Борисовата…И да се наслаждавам на последните дни на циганското лято…:)
Колко индиеца са нужни за направата на една салата?
В Индия всяка, дори най-елементарна дейност задължително се извършва от поне двама души.
В офиса например, когато повикаме някой от IT отдела да инсталира нещо – винаги идват двама. И с колежката се чудим – дали единия е за да помни къде отиват, а другия – какво трябва да свършат или просто единя знае малко английски а другия може да оправи проблема…
Майтапа настрана, но „щатът“ (много соц-думичка) на повечето места е доста раздут. Понякога имам чувството че наемат хора и им плащат някакви минимални надници, само и само да не са на улицата. И без това има стотици хиляди просяци, бездомни и твърде бедни хора. Ако и тези дето „работят“ излязат на улицата – ще настане революция на гладните гърла…
Затова…във food court-а зад гишето на всеки ресторант се мотат поне 7-8 души (трима -четирима работят, останалите зяпат мухите и се опитват да изглеждат заети). В моловете има „оператор на асансьор“, който по цял ден натиска копчетата нагоре и надолу. В магазините само да прекрачиш прага и ти скачат поне трима продавач-консултанти да те питат какво желаеш. Паркингите – до машината за автоматично плащане има „оператор“, на toll-gate един дава квитанцията, 5 метра по-надолу друг я къса. В супермаркета – охраната подпечатва или дупчи касовите бележки, а отделен охранител до входа пази чантите ви с покупки от други магазини.
Та ако ме питате колко индиеца са нужни за да направят една салата…не мога да кажа точно. Може би между двама и трима, но със сигурност повече от един 🙂
Вила Вилекула 