Казват, че за всичко си имало първи път…Е, явно и с готвенето е така 🙂 Днес за мен беше денят на първото готвене ( като се изключат разбира се сладкишите, които обичах да забърквам в училище).

Та значи реших да си сготвя нещо с броколи, защото много ги обичам. Разбира се, нямах никаква идея какво да ги правя, затова потърсих рецепти в интернет. Във всичките, които намерих имаше разни продукти от рода на „сметана“, „прясно мляко“ и незнамкво си. Затова реших да готвя на принципа „като няма, няма нужда“ и използвах само наличните ми материали – а именно – около 300 гр. броколи, два моркова, една глава лук, около 150 гр. филе и 200 гр. кашкавал (искам да кажа че тези мерки са „на око“ 😉 )

Броколите и морковите бяха толкова свежи и цветни, че не се сдържах да ги снимам:)

След като им се порадвах, ги топнах за около 5 минути във вряща вода. После смесени с нарязаните филе и лук ги метнах във фурната да се задушат за десетина минути под алуминиевото фолио (преди това настъргах кашкавалчето).

Ето и резултата 🙂 Знам,че можеше и по-добре, но като за пъри път си беше доста вкусно!

И докато съм на тази тематика да споделя възмущението си от факта,че очевидно „Супер Любо“ освен че е дебел, явно оперира предимно с дясната ръка. Как иначе да си обясня,че ръкавицата му имаше принт само от тази страна ?

Е, БТК се излагат малко откъм загриженост за леваците в кухнята …но да кажем че ще им простя. Все пак си имам утеха – химикалката за леваци, която си взех онзи ден от Orange 😉

Братя българи, сигани, турци, роми и римляни!

Слушайти ма сига да ви разправлявам.

Ейтуй човек  (цъкни де, кво са дзвериш) вчера напраилу голему джамбуре. Ималу начи у „Мухитуту“ циганска работа. Циганска, циганска, ама хубава. Имало значи двама брат’чеди роми (кви роми, баш цигани си беха, ама ади, от мени да замини) дет дрънчели на китара и пели (туй „Джипситу Кингс“ да ги беха чули в миша дупка щеха да са скрият). Чи и инглиски малку знаело брата ром, кат свършило да пева, вика „Тенкю вери мъч“ па аз са пуля щото идинственуту чуждо език дет знаим е българскио (ма как дубре го знаим,а 😉 )

Да’н забраяя, братя роми, да ви казвам! Имаши да са опитват домашна шльокавица и медзе! Туй българити многу прос народ начи- надонесли ини ботилки и торшии. И азе кат се наридих там, един вика „Ше дегусираш ли?“ па азе го глеам, глеам, па му казах „Шшш, братчед, я нидей прай сигански работи ам наливай тука“.  Тъй целата нощ…па после разбрах, че то било некво конкурс – да съ избира коя е най-убавата ръкия…мчи аз де да знам…след седмото чаша сичкити еднакви ми беха.

Та, мислата ми, братя роми йе, че партиту си беши баш квалитетну (тъз дума там я научих, ама понежи не я знам ко значи , да си го кажа по нашенски)  шукартетну. Пък вий ако искати да намажити не само ръкия, ами и мандами – ослушвайти са! Фефруари пак ша има жижи-бижи, ама тоз път шъ бъди херутичну (димек ниприличну).  Пак  цъкъйти  ей тука, ко искати да са светнити.

Ади, да ва пази Банго Васил да не ва хвани бат Бойко га крадети жицата!

Желая ви седмица, изпълнена с хубавини 🙂

Днес, противно на съветите на гурото по блог-въпросите longanlon реших да сменя за пореден път рисунката в header-a. Преди бях сложила феята, която ме споходи по Коледа…но все пак това е Вила Вилекула, затова – представям ви Пипи 🙂 (според мен малко прилича на женски вариант на Хари Потър, ама какво от това ;)) Template-а не мисля да го сменям, може би чак когато мина на платен хостинг, но това едва ли ще е много скоро 😉

Освен тази промяна реших да изпробвам как стоят нещата със съкратения вариант на постовете. Честно казано малко ме дразни това „Keep reading“ , та затова засега ще го слагам в по-стари публикации, ако изобщо не реша да се откажа от него.

Успях най-сетне да си възстановя всичките публикации от юли, когато сървъра на bloghub.org гръмна. За съжаление без коментарите 😦 Ако някой знае как да си върна коментарите – ще съм много благодарна 🙂

Добавих и един feed към дребосъчестите неща в Twitter.

Освен това, блогът MySofia, където има снимки на разни цветни и красиви за мен неща в града, се трансформира в Gipsy Caravan. Причините са две: първо – София ми изглежда все по-малко красива и второ – не виждам защо да не слагам там и снимки от други градове, където пътят ми ме отведе 🙂