Трабито, този мил соц-спомен като че ли е малко на изчезване…

Спомням си, че двамата братовчеди на майка ми имаха Трабита – едното жълто , другото синьо. Единя братовчед си държеше губерка, с която си шиеше уплътненията по вратата. И ни разправяше как по време на една обиколка в Европа нямало къде да спят с една роднина, затова залепили вестници по стъклата на Трабито и пренощували в него А веднъж направихме същински трабанто-подвиг – пътувахме от Търново до Варна, със сигурно 300 кила багаж. Но стигнахме безпроблемно, разбира се:)

Хубави спомени:) Затова когато Цвети ме покани днес на шоуто по случай 50-годишнината на Трабант при „Александър Невски“ нямах търпение да ида.

За съжаление, колите бяха твърде малко – само около 40 (аз очаквах стотина и нагоре) , а някои – в много лошо състояние. Очевидно събитието беше зле разгласено и на него май присъстваха само най-големите фенове. Изненадващо за мен – Търново и Русе се оказаха доста сериозни трабанто-почитатели. Соломон Паси също беше там с Траби-то си. Цвети говори с него за подкрепа да и издадат дипломния албум – много готина книга със снимки на най-различни Трабита. Много ще се радвам ако стане да го пуснат по книжарниците!

Иначе Трабантчета на събитието имаше всякакви. Тунинговани, с мощни двигатели, кабриолети и лимузини

А покрай другото от любимата Уикипедия ( тук) успях да разбера и някои интересни неща за този така митичен автомобил.

…че името му означава „спътник“ и е кръстен на космическата станция „Спутник“

…че очакваната продължителност на живота му е 28 години, а максималната скорост 112 км/час

…че всъщност не е направен от пресован картон, а от материала Duroplast

…че рожденният ден на Траби е деня, когато „Спутник“ е изстрелян в орбита – 4 октомври 1957г.

Също така се посмях на готината траби-реклама в Youtube.

И изгледах една от емблематичните появи на Траби в поп-културата.

ONE – U2

Ако пуснат отново такива коли сигурно ще искам да си взема една

С три думи:

Беше прекрасно изживяване…

С повече думи:

Организацията на входа беше зле. Минералната вода свърши. Тоникът също.

Пъстри хора. Странни хора на расти до мениджъри на молове

Ла Мари боса на сцената.

Отражението и в една витрина.

Море. Пясък. Любов.

Музика, която прониква в теб и те кара да се усмихваш.

Да се усмихваш безкрайно много мислейки си как  летиш над пусти, погалени от слънцето плажове.

И да танцуваш.

Живот в най-чистата му форма.

Щастие

Вчера не знам какво ми беше станало, обаче голям смях.

За всичко:)

Бях си съвсем като напушена, в което, разбира се, няма нищо лошо

Един от бисерите на деня.

Борис (с ударение на О-то) ми споделя в кю-то колко е отегчен от работата си:

„Ще се пукна от скука. (минутка мълчание)…Дано не опръскам много наоколо…“

„Капитал“ публикува в блога си снимки на детска градина, които наистина ме накараха да се усмихна от сърце…

Ех, а аз като си спомня моята детска – как не обичах да спя следобед, а ни караха насила, как бързахме да ядем основнотоя ястие защото щяха да ни вземат по-голямото парче диня, кои ми бяха любимите катерушки…

Мама ми разправяше, че винаги съм била едно от децата, оставащи последни вечер и когато тя най-сетне идвала да ме вземе, аз съм била яхнала прахосмукачката, с която лелката почиствала стаите…

А аз много добре си спомням, че като приключих с детската градина, учителките ми гласуваха огромно доверие и ме взеха да им помагам с по-малките деца. Оказа се доста трудно за едно 7 годишно дете да се грижи за „зайците“.

Чудя се какво ли остана днес от детската ми градина. Знам, че в двора на основното ми училище издигнаха два-три блока. Знам, че скришните закътани места в детската ги разкараха  -повечето бяха сред клоните на стари дървета, които ги махат, защото са изсъхнали…Знам, че металната врата, която баща ми монтира и с която аз се фуках пред всички, вече сигурно отдавна е сменена.

Странно от колко много години не съм стъпвала там. А може би и не трябва…