Мимето ме провокира със своя пост  да споделя нещо, което ме учудва от няколко месеца.

В Индия, страна която за повечето българи се свързва с мизерия, мръсотия и цигания, преди известно време въведоха забрана за пушене на обществени места. Не като нашата обаче – половината заведение за пушачи – половината за непушачи ( доста странно решение, като се има предвид, че обикновено двете половини не са разделени с никаква физическа преграда). Пълна забрана.

Индийците по принцип са доста недисциплинирани като нация, винаги намират начин да заобиколят правилата и законите, затова и предположих, че забраната на пушенето едва ли ще донесе някакъв ефект.

Да, ама не.  Няколко пъти ми се случи да попадам в заведения, където наистина се спазва тази забрана. Дискотеки, където пушачите мирно и кротко си излизат и пушат отпред или на определено за това място.

Така правят хората в „третия свят“.

А  ние нали сме граждани на Европейския съюз…

Наскоро открих един подарък от много близка приятелка и реших да го споделя.

Прекрасна книга с оригами и стихове от източни поети.

***

I once saw my beloved one

For a moment in a drowse;

Since then I have begun

To look to dreams with hope

/Ono no Komachi, 834-80, Japan/

 

On a rainy Night to You Up North

You ask for a homecoming date but still there is no date,

on Mount Bashan the late night rain swells the autumn lake.

When will you and I trim a candle by the bedroom window again,

and chat about Mount Bashan and the late night rain?

/Li Shangyin, 813-58, China/

Then let us pledge a friendship

without human ties

And meet again at the

far end of the Milky Way

/Li Po, 701-62,China/

 

I have always regretted the shallowness of words

Compared with the depth of human hearts,

Today the two of us look at one another,

Silently, but with feelings a hundredfold.

/Liu Yu-hsi, 772-842, China/

От доста време насам почти не гледам телевизия. Или ще ме заливат с отчайващо негативни новини тип – „X наръгал Y“, „Z подпалил W“ и прозиводни; или ще ме занимават с БГ елита (!) или с някое безумно talk/reality show. Така де…просто смятам че ако ще си губя времето, има къде по-приятни и интересни начини 🙂

Случи се да гледам кастингите на Music Idol тези дни. Чудех се да се смея ли, да плача ли…наредили се там Дони, Фънки, Отварачката и онова недоразумение Васи – същинско freak show (сигурно са професионалисти, ама по-добре да не ги дават в близък план). А повечето от тези мили кандидати за славата – не ми го побира ума как може да отидеш да се излагаш и поне малко да не се подготвиш. Поне да си научиш текста, ако ще да пееш фалшиво…ей тъй, от уважение към себе си, ако не към другите…Тъжна работа. Добре че Отварачката и Васи се сдърпаха като същински „елитни дами“ , та поне внесоха малко настроение 😉

А днес, телевизията ми поднесе поредния scary tale. „Скандална пресконференция по повод излизането на биографичната книга на Лили Иванова“. Боже, колко мъка има по този свят, Боже! Харесвам песните на Лили, смятам че е велик талант и въпреки това – тя като че ли няма чувство за мярка. Една жена със стил би се усетила кога да спре, и би се запитала дали не става смешна с опитите си да привлече вниманието. Да си над 70-годишна и да подскачаш по сцената в лъскава мини-поличка и да правиш „скандални“ пресконференции е малко жалко. Да не свалиш тъмните си очила по време на цялата пресконференция пък си е направо обидно за феновете…

В общи линии, смятам да запазя досегашната традиция да гледам само Discovery, National Geographic и Viasat Explorer. Поне дават нещо смислено.