Така се казваше последната книга, която прочетох. Жанр: индийски чиклит (да, и такова животно има). Историята беше за 28-годишна, модерна, симпатична, но (!) леко закръглена индийка и нейните перипетии да си намери съпруг.

28 е „преклонна“ възраст за женене тук. В общи линии ако дотогава не си се омъжил/оженил те отписват…Цялата рода до девето коляно се впряга да ти търси половинка, пускат се обяви, връзки…Социалния натиск за жертвата на сватбената конспирация е огромен.

„Можеш ли да си представиш – нашите ми уредиха среща с едно момче. Само че неговите родители казали „Искаме първо да видим момичето и после евентуално и той може да се срещне с нея“сподели ми една местна приятелка.

Все едно е на някакъв конкурс за красота – журито подбира най-добрите кандидатки и те се явяват на втори тур.

А във вестниците се намират какви ли не абсурдни обяви за женитба (matrimonials). Пример “ A very handsome (малко по-хубав от маймуна)  fair, well-educated, working in a MNC, green-card holder (да е живял или учил в САЩ или Австралия си е признак на престиж) Punjabi boy is searching for a slim (като се има предвид с какво се хранят тук – доста релевантно изискване), fair (индийците са маниаци на тема бледа кожа), homely ( разбира се – трябва да е домакиня, иначе кой ще дундурка момчето като я няма мама) girl. Caste no bar ( да бе да, повярвах ви). Да не говорим за сайтовете за запознанства…(почти ме бяха регистрирали в един такъв)…

Не знам дали е толкова  лошо да си „жертва“ на уреден брак.  Един колега на средна възраст ми каза преди време „И аз като тебе си мислех, че животът ми ще свърши като ме „оженят“. С течение на времето осъзнах, че ако не бяха уредили брака ни и съпругата ми не беше донесла толкова зестра, досега щя да се мъча да осигуря удобствата, които сега имаме като семейство“.

Може би е прав. Може би с времето свикваш, привързваш се и дори се научаваш да обичаш половинката си. Важното е да създадете впечатлението за щастливо семейство. Защото „какво ще кажат хората“ е от първостепенно значение тук.

Този уикенд ходихме на доста необичайно място – Акшардам.

Това е храмов комплекс, посветен на Свами Нараян – светец, живял преди около 200 години и (както се твърдеше във филмчето) – променил живота на милиони със своя пример.

Внушително и красиво място. Наистина – липсваше атмосферата на старите крепости и храмове…Но рядко съм била на толкова чисто, подредено и добре организирано място в Индия.  Мерките за сигурност също бяха забележителни – трябваше да оставим абсолютно всичко (включително камери, мобилни телефони, минерални води, чанти, очила,книги) на гардероб. Още едно място, което доказва, че в Индия хората дават мило и драго за религията си ( и съответно за строеж на безумно разточителни храмове), дори на пътя да има умиращи от глад…

Като цяло обаче комплексът е по-скоро Религиозен Дисниленд, отколкото място за поклонение. Сцени от Живота на Свами Нараян са представени с анимирани фигури в цял ръст (сигурно децата много им се радват, на мен ми беше малко странно), а накрая има и „разходка с лодка“ в нещо като подземна пещера…

 ***

Неделята беше посветена на „труд и творчество“ – децата от училището на Faith правиха рамки за снимки. Таква радост пак, суетня – рязаха се цветни хартии, лепиха се декоративни сухи цветя и камъчета. После бутаницата кой първи да си покаже готовата рамка. И гордостта като ги похвалиш 🙂 И вниманието с което загънаха произведенията си във вестник, за да ги отнесат у дома…

***

И вчера, тръгнах да си купувам Kalvin & Hobbes ама нещо се отвлякох и някакси естествено се озовах пред…„Chocolate: A bittersweet saga of Dark and Light“ .Както може би се досещате – не устоях…:) 

Оставям ви с една мисъл, която прочетох в предговора на книгата:

„Nine out of ten people admit that they love chocolate. The tenth lies“ 🙂

Ако имате много време, малко пари и ви писне да разглеждате храмове, гробници и фортове – няма нищо по-приятно от разходка из пазарите на Делхи. Все още не съм успяла да посетя всичките (и поради вфинансови съображения), но краткия разбор до момента включва:

– Dilli Haat– известно туристическо място, където можете да намерите всякакви автентични индийски стоки. Тъй като се продават с правителствена благословия и са по-качествени –и цените са по-високи. Приятно и спокойно местенце, никой няма да ви дърпа да купите, да ви бута стока в ръцете или да ви следва като сянка. Освен това има ресторанти, които предлагат всевъзможни вкуснотии от различни части на Индия и Азия 🙂
– Lajpat Nagar – валеше дъжд, така че впечатленията ми за пазара не са толкова обширни. Открихме обаче страхотен bangle-shop. Но по принцип може да се намери почти всичко за което се сетите
– Sarojini Nagar – това е раят ако обичате да се пазарите. Сред многото евтини (и съответно не особено качествени) стоки може да се се сдобиете с доста приятни дрешки на приемливи цени. И с много типично индийски аксесоари – гривни,обеци, бинди и т.н.(представете си само – 5 чифта обеци за 1 долар 😉 – тъкмо мястото за мен)
– Chadni Chawk – личният ми фаворит и един от най-старите пазари в града. Известен е с индийските „fast food” ресторантчета , които датират от поне 200 години и предлагат най-вкусните paranthas (плосък хляб с пълнеж от картофи или зеленчуци) в Делхи. Тесни, прихлупени улички, които криволичат и се губят една в друга, отрупани с пъстра стока дюкяни, специфична миризма, блъсканица, любопитни погледи и глъчка. За мен Chadni Chawk е част от магията на Индия, която ми е трудно да обясня. Просто трябва да я почувствате 🙂