Най-напред искам да честитя 8ми март на всички дами:)

По принцип не смятам, че мъжете трябва да се сещат да подаряват цветя само на 8ми март и не харесвам такъв тип празници тип „отбиване на номера“.

Днес в офиса имахме малко празненство. Направихме банер с лицата на жени, работещи за Алкател-Лусент в Индия и го сложихме на входа. Беше наистина хубаво да видиш толкова много усмивки на едно място 🙂 Всяка дама получи по една жълта роза и малко шоколадче, а следобеда си устроихме празненство с много вкусна (ммм) торта. Имаше конкурс за най-добре облечена дама -имаше няколко колежки с много красиви сарита и със шалвар-камиз (шалвари и туника). Аз също бях в тон с местните моди, които все повече започват да ми допадат 🙂 (нямам търпение да си купя сари !) Прочетете още „Предпразнично“ →

 

Гледката от ресторанта на Panorama guest house 

Този уикенд за пръв път откакто съм тук пътувах извън Делхи. Заедно с още трима стажанти избрахме близкия (само на някакви си 700 км) град Удайпур, който е наричан „ Венеция на Изтока”, заради езерото „Пичола”.
Аз бях доста притеснена в началото, защото бяха ми разправяли какви ли не ужасни истории за индийските влакове – че има огромни плъхове, хлебарки и купчини боклуци. Противно на очакванията ми, обаче, влакът се оказа доста приличен – само с една идея по-мръсен от нашенските. Имахме места в спалния вагон, така че дори успяхме да поспим, независимо, че през цялото време наоколо щъкаха разни търговци и ни предлагаха чай, копфи, томато шуп (tomato soup) и бред-котлет (хляб с нещо като картофено кюфте) 🙂 с невероятно произношение…

 Улиците на Удайпур 

Удайпур се оказа много приятно градче с тесни улички. Сравнително спокойно и тихо и с едва 300 000 жители 🙂 А, да – и със зеленина – нещо доста рядко срещано в прашния и застроен Гургаон. Прочетете още „Пътуване до Венеция на Изтока“ →

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление като дойдох тук бяха телевизионните програми. В къщата където живея временно, домакинът (едно момче на не-повече от двайсетина години) постоянно зяпа телевизия. Забавно е, защото дори когато спи продължава да превклюва каналите, а те обикновено са с много силен звук. Но разбира се, на него не му прави впечатление – тук хората са свикнали на шума по-улиците (и как иначе като клаксона е единствения начин да се разбере кой има предимство) и не признават лично пространство. Така че…все се налага да напомням…да понамали децибелите 😉
Няколко основни наблюдения за телевизионните канали:

• Всики музикални канали предават индийска музика. MTV, VH1 са само с хинди-хитове. И ако си мислите, че във видео-клиповете девойките са забулени, жестоко се лъжете. Нашата „Планета ТВ” дори ми се струва пуританска на фона на тези канали 😉 Всички се кълчат, облечени във възможно най-кичозни одежди и на възможно най-странни места (например – в на фона на снимка на Швейцарските Алпи 😉 ) Прочетете още „Viva la Bollywood ;)“ →

 

Напоследък съм изпаднала в почти пълно блог-затъмнение. Гледам дори,че Блог-кампът е минал и си викам „леле, кога дойде и кога мина“…Времето тече бързо…вече повече от 25 дни съм в Гургаон.

Почти нямам достъп до интернет извън работа, затова е разбираемо, че не чета и много блогове. Понякога това ми липсва – бях толкова свикнала да преглеждам Google reader. И да се информирам какво става наоколо от блоговете. Сега това се случва все по-рядко. Не знам дали е добро или лошо 🙂

Не пиша и толкова често тук…колкото очаквах. Не е защото няма какво. Някои хора ми казват, че мейлите които пиша не им били достатъчни, искали да разказвам още и още. Да, но Индия не може да се разкаже. Наистина…

Така че – аз ще продължавам да пиша…а вие елате да поживеете тук 🙂 Уверявам ви, че на втората седмица, ако още не сте си тръгнали, ще се чувствате като у дома си:)