Публиката в Индия очевидно не е във възторг от получилия 8 номинации за „Оскар” и няколко „Златни глобуса” Slumdog Millionaire. Критиците обвиняват Дани Бойл че е направил филм, показващ само грозната страна на Индия, за да забавлява Западния свят. Някои стигат дори до там да го обвинят че съзнателно очерня имиджа на страната като бъдеща световна сила.
Slumdog Millionaire едва ли ще стане хит в „собствената” си страна поради няколко причини:
– Правен е от чуждестранен, а не от индийски режисьор. Масовата публика на суб-континента определено не е във възторг, че някакъв “gora” (бял) се осмелява да повдигне болезнени теми като бедността, корупцията и насилието. А и едва ли ще простят на Бойл, че героите, за които се предполага, че са израснали в бедняшки квартали говорят перфектен английски с подчертан британски акцент (а не хинди).
– Индийците си вярват и се самонахъсват постоянно, че са велика нация и една от бъдещите световни сили. Филмът определено показва някои проблеми, за които нацията с радост би си затворила очите. Само че тези неудобни истини са твърде големи и трудно могат да се сметат под килима.
– В Индия мечтаенето (разбирайте daydreaming) е нещо като full-time job. Толкова много от хората са лишени от елементарни материални удобства и от свободата на личния избор, че не им остава нищо друго освен да мечтаят. За един свят на изобилие и безгрижие, където любовта винаги побеждава. Филмите от Боливуд продават илюзии, които се харчат като топъл хляб . А Бойл се опитва да пробута реалност…
Чакам с нетърпение да видя дали Slumdog Millionaire ще вземе „Оскар”. Заслужава го, ако не с художествената стойност, то поне със смелостта да покаже онази мръсна, мизерна и миризлива реалност, от която често отвръщаме глави.

Ако имате възможност да подарите една книга на човека когото обичате, коя би била тя?
И защо?