Хората никога не реагират адекватно в лицето на смъртта. Когато научат, че някой е починал, започват да се чудят какво да кажат за да успокоят скърбящите. В действителност не е нужно да казват нищо.

***

Отидох за пръв път в мароканския ресторант „Анет“ , който ми беше любопитен доста отдавна. Интериорът е много приятен, това, което хапнах (запечени зеленчуци) беше вкусно. Сервитьорката обаче бе твърде несимпатична, а цените – премного височки. На всичкото отгоре отново срещнах познати. Феята ми каза, че сигурно познавам много хора, щом навсякъде, където отидем срещам по някого. Може и да е права.

***

Бяхме на протеста срещу застрояването на Рила. Въпреки студа беше хубаво…много шарени, млади хора с тарамбуки, тъпани, и свирки. Повечето хора бяха подготвени – имаха начелници, щеки, ски.Ние си бяхме съвсем като паднали от Марс. Всички викаха, пяха, танцуваха…трамваите по „Витошка“ спряме…Жалко, че поводът за такова събиране беше толкова тъжен. Все още не ми го побира умът как може някой да посмее да строи и в Рила. И изобщо – докъде мислят да стигнат тези наглеци?

***

Предпочитам ръчно направените подаръци пред купешките. Тази вечер сътворих три малки изненади за три приятелки, които са родени тази седмица. Много съм доволна от резултата и се надявам да им харесат:) Работата по такива неща ми действа успокоително и освежаващо.

Понякога се удивлявам на хората, що се отнася до умението да се скатават от работа. Мисля, че това си е чист талант. За тези, които не са усвоили напълно това ценно умение, ето няколко съвета, базирани на безценния опит на служителка в голяма българска компания (не я познавам лично, но ви уверявам, че съветите са изпитани от нея).

– Ходете на работа на време. Използвайте първият час в офиса, за да си изпиете кафето, да обмените ценни клюки и да изпушите няколко цигари.

– Върнете се на бюрото си. Включете компютъра. Гледайте съсредоточено и с нарастващ ужас в очите монитора, докато стискате мишката без да я движите. Въздъхвайте на равни интервали дълбоко и сърцераздирателно.

– Обадете се на някого – не по работа естествено. На комшийката Пенка, на братовчедката от Самоводене и започнете да се обяснявате колко много работа имате, как никак не ви стига времето да я свършите и как трябва да си вземете поне две седмици отпуска. Не пропускайте да споменете колко малко ви плащат за огромното количество работа, която отхвърляте всеки ден. Може да продължите с обсъждане на вечерното меню, махленските клюки и здравословното състояние на родата.
Прочетете още „Изкуството да се скатаваш“ →

Онзи ден отидох в „Orange centre“ да си търся Atonement („Изкупление“), защото филмът ми допадна, а и харесвам как пише Макюън. Оказа се, че я нямат – свеършила била…но затова пък девойката беше твърде приказлива и услужлива и си тръгнах с това. Интересно е, че продаваха някои английски заглавия на принципа ‘две в едно’. Оказа се,че така им ги пращали от издателството. А комбинациите бяха странни (модерна и класическа книга)- например „A wind-up bird chronicle“ на Мураками в компанията на „Alice in wonderland“. И двете се продаваха на цената на една. Доста приятна изненада 🙂 Прочетете още „Две в едно (странна комбинация)“ →

Бидох натопена от лицето Мицева да споделям седем любими албума. Разбира се, нали съм вейхайвей, закъснях порядъчно с отговорите, надявам се да ми е простено.

Малко ми беше трудно да избера само толкоз, но все пак ще посоча едни от любимите. След което прехвърлям топката на Цвети, Ал(екс)чо и Инженера. Моля съответните лица да следват правилата, а именно: Прочетете още „И аз да си кажа…за 7те албума“ →